Нова Година...

...с 18 дни закъснение.
Ех ех нова година, 00:00, фоерверки, емоции, кебапчета и... алкохол. Уиски. Марина + уиски = апокалипсис.
Защо.. ще попитате..
Е, защото Марина никога не е пила до този момент. И повярвайте ми, това че нямам снимки от тази вечер ме спасява от доста неприятни изживявания.

Сега си го представете - Марина на маса с още 8 човека /които не познава с изключение на двама-трима/ , пияна, хилеща се като морж и не може да си поеме дъх...

А мислили ли сте си някога, че е възможно да празнуваш Нова година в маза? Маза, в най-буквалния смисъл на думата - тъмно, студено, зловещо, но пък и с печка на дърва, маса и столове и епично настроение леещо се из нея заедно с песните на Галин и Фики, които никак не са най-любимият ми стил музика, но комбинирани с кебапчета, пържени картофи и алкохол са повдигащи настроението, защото кажете ми бихте ли слушали "9 симфония" докато откачалките около вас се наливат е кефят на всичко и всички?

Признавам, имах невероятно скептични очаквания за всичко това като цяло. Варненско чадо съм, не излизам, рядко можете да ме срещнете по центъра или в Морската градина... и изобщо.. ама никак не съм част от берковчанския стил на живот, а именно дискотека до 4 AM, сън до 2 PM и после пак. В Берковица хората имат "компании", забавляват се, излизат, ПИЯТ. И после ето ме мен, загубенячка дето не си подава носа навън... 

Но съм доволна. Много даже. Защото по-уникална Нова година не съм имала (така е като я празнуваш с мама и тате или пред компютъра) и всичко това благодарение на хората, които, въпреки лошите ми очаквания, се оказаха невероятни сладури (wtf). Thanks ppl, i wanna do it again.

тва за нова година, може да пишете в коментарите какво сте правили вие и бла бла

много ви здраве

Марина