Спортът е лошо нещо

Бааам всички спортисти атакуват след 3...2...1...
Не, спортът не е лошо нещо. Спортът е страхотно нещо обаче за тези, които го харесват и  се чувстват приятно в спортна обстановка.
Гадно е когато фитнесът ти е на майната си, тренировката по спининг вече е започнала, изтървеш си автобуса, след това си ИЗТЪРВЕШ И СПИРКАТА, навън вали и трябва да минеш през приятна кал за да стигнеш до спортен център "Монарх". Тъй де, с 10 минути закъснение се добрах до залата и всичко си беше ок. Спинингът продължи около 1 час... и ето от тук започна мъката: разтеглих се нещо на крака и сега приятно ме боли докато ходя, йей, главата ме цепи като брадва и сега НАЙ-ЗАБАВНАТА ЧАСТ:
Можете ли да си представите Марина. Да, Марина със шапка с лисичи ушички, спортен сак, зимно яке и телефон в ръка? Можете ли да си представите същата тази Марина, ама паникьосана до смърт? А можете ли да си я представите в прекрасния мрак на 18:00 през Януари? МОЖЕТЕ ЛИ?
Така де, трябваше да се прибера с автобус 409 и за целта -  да намеря спирката и ДА МИНА ПРЕЗ ПОДЛЕЗА. Ок, намирам спирката, а къде е... подлезът? След неуспешно издирване на въпросното съоръжение реших че ми е нужна "помощ от приятел" или в този случай приятно изнервеният ми дядо. Ама който си е смотани в чиния пред него да му туриш подлеза пак няма да го намери. Беше ми дадена команда - върви тогава до следващата спирка и там мини през подлеза. Предизвикателството прието! Стигам аз до следващата спирка и познайте.. ПОЗНАЙТЕ какво не виждам... Започва с П и завършва на ОДЛЕЗ. Правилно. НЯМА ПОДЛЕЗ. Хваща ме параноята, шизофренията и страха от отвличане. В крайна сметка се решавам не нещо невероятно за мен - да питам една дама КЪДЕ ПО ДЕМОНИТЕ Е ТОЯ ПОДЛЕЗ. Бог да благослови това лейди. Намерих подлеза и сърцето ми щеше да изскочи. Дали от щастие, дали от ужас, дали от студ не знам, ама намерих подлеза и това е важното.
Сега съм със схванат врат, гръб, крак, пак ме тресе и също така ми се реве , защото не ревах на улицата, а емоцийките ми трудно се сдържат.
Мисля че есе сещам защо предпочитам да си стоя вкъщи и да си ям вафли и простата причина е *барабани моляяя думдумдумдум* че подобни случки са едни от най-големите ми страхове, а именно при такива жалки опити за намиране на фитнес се случват тези приятни любими мои приключения.
Тъй де, който чете това ще си каже: тая па, луда ли е.. 15 години в тая Варна и пак не знае къде са подлезите. А подлезите, драги хора, чиито живот мога да спася с това изречение, не са ДО ПРОКЛЕТАТА СПИРКА, а са на алеята, която е част от така обичаната и любима Морска градина.
Желая ви късмет с откриването на местенце от което да си хванете автобуса, а вие ми пожелайте да ми мине гърба че се е схванал яко.

таз Марината

Баница, Johnlock и Галин

Много време мина и замина
И ето пак бърз обобщаващ пост за /почти/ всичко интересно случило се скоро.

Като начало ще ви задам един специфичен въпрос - случвало ли ви се е да не харесвате определен стил музика, но да се вманиачите по една определена песен?
Галин. Галин - "Все напред" е точен пример за 'wtf'-синдрома. Защото сред песните на Linkin Park, Rammstein, Mindless Self Indulgence и Green Day се е наместил и Галин с неговата удувктелно приятна и мелодична песен. Текстът ми е симпатичен а Галинчо е хубавец..

Били ли сте някога обладани от двойка гейове? Johnlock, oh Johnlock. Всъщност Шерлок и Джон изобщо не са гвйове ама това не пречи на цял tumblr да ги шипва...
Напоследък ме прихващат караконджулите и буквално се обсебих от johnlock под каквато и да е форма. Изгорете ме на клада ако щете НО не мога да издържа да не кача johnlock fan-art...

Баница. Баница и кръшове. Кръшове ядящи баница. Викторина. Боже какви простотии дрънкам.. Така де, имах най-невероятния план за запознанство с кръша ми от училище. Нищо не можеше да се обърка, right? •Г•Р•И•П•Н•А•В•А•К•А•Н•Ц•И•Я•. Прецака ми се срядата..прецака ми се запознанството..прецака се всичко.
Ще кажете.. има и друга сряда.. НЕ НЯМА. Имаме нова програма, ново разписание на часовете и кой знае дали вече накога ще се засечем в автобуса.. *подсмрък хлип хлип*
Яде ми се баница.

Музика...

... или как да избягаме от света. Буквално.
Скоро имах въпрос в ask.fm който гласеше : "Хей. ♡ Направи ТОП 5 на любимите си песни и прикачи картинка. Чао. ^_^‎". Замислих се че това е невъзможна за мен мисия по простата причина че само 5 песни никога няма да могат да се нарекат мои любими. Пък и всичко зависи от настроението ми. Защото когато ми е втръснало от раздрънкани автобуси, смотани преживявания и хора в даскалото ми е супер яко, когато надуя Linkin Park, в най-бруталната им форма докато се прибирам и ритмично стъпвам по улицата. Но разбра се, само ако слушалките ми работят.
Когато обаче нещо се случи в училище и почна да се заливам по някой от милионите си кръшове. /бам скоро имаше подобна история/ преминавам грациозно на Of Monster and Men, Indila.. Но разбра се, само ако слушалките ми работят.
Imagine Dragons слушам в моменти в които не ми се слуша Linkin Park, защото ХОРА МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОВЯРВАТЕ от толкова много повтаряне песните им взеха да ми омръзват. НО това изобщо не означава, че ще ги зарежа. Защото понякога ей така решавам да си пусна "One step closer" или "A light that never comes"
А Rammstein, Rammstein си имат подходящ момент и време за слушане и то обикновено е преди да си легна и като оправдание да не си пиша домашното по немски. Браво Марина, бягаш от немския с немски. Но разбра се, само ако слушалките ми работят.
Та мислех си че не мога да се огранича до 5 любими песни. От  Linkin Park мога смело да кажа, че имам повече от 5 любими АЛБУМА, та нека не говорим за песни.
Но ще ви направя по един списък с песнички които обичам да си слушам в различните си 15 минутни настроения.
1. fucked up, emotional, going home, rocking the street:
Linkin Park - "Until it's gone"
Linkin Park - "Guilty all the same"
Linkin Park - "A place for my head"
Linkin Park - "From the inside"
и за да станат 5
Linkin Park - "No more sorrow"
2. sentimental, inlove, dumb, girly girl:
Icona Pop - "I love it" - от тази песен по-сантиментална нямам
Linkin Park - "Iridescent"
Of Monster and Men - "Love love love"
Of Monster and Men - "From Finner"
Indila - "S.O.S."
3. Rammstein mood
Rammstein - "Führe mich"
Rammstein - "Rosenrot"
Rammstein - "Wo bist du"
Rammstein - "Heirate mich"
Rammstein - "Sonne"

и 5 на Imagine Dragons
"Ready aim fire"
"Warriors"
"Bleeding out"
"Radioactive"
"Who we are"

абе да, безсмислен пост,
надявам се да чуете поне 3 от тея всичките песни, да им се изкефите и да станете върли фенове на Rammstein XDDDDD
ако някой изобщо чете това чудо да напише в коментарите своите 5 любими песни
п.с. ТРЯБВА ДА СИ КУПЯ НОВИ СЛУШАЛКИ
п.с.2 що се отнася до картинката която прикачих като отговорих на въпроса -

Нова Година...

...с 18 дни закъснение.
Ех ех нова година, 00:00, фоерверки, емоции, кебапчета и... алкохол. Уиски. Марина + уиски = апокалипсис.
Защо.. ще попитате..
Е, защото Марина никога не е пила до този момент. И повярвайте ми, това че нямам снимки от тази вечер ме спасява от доста неприятни изживявания.

Сега си го представете - Марина на маса с още 8 човека /които не познава с изключение на двама-трима/ , пияна, хилеща се като морж и не може да си поеме дъх...

А мислили ли сте си някога, че е възможно да празнуваш Нова година в маза? Маза, в най-буквалния смисъл на думата - тъмно, студено, зловещо, но пък и с печка на дърва, маса и столове и епично настроение леещо се из нея заедно с песните на Галин и Фики, които никак не са най-любимият ми стил музика, но комбинирани с кебапчета, пържени картофи и алкохол са повдигащи настроението, защото кажете ми бихте ли слушали "9 симфония" докато откачалките около вас се наливат е кефят на всичко и всички?

Признавам, имах невероятно скептични очаквания за всичко това като цяло. Варненско чадо съм, не излизам, рядко можете да ме срещнете по центъра или в Морската градина... и изобщо.. ама никак не съм част от берковчанския стил на живот, а именно дискотека до 4 AM, сън до 2 PM и после пак. В Берковица хората имат "компании", забавляват се, излизат, ПИЯТ. И после ето ме мен, загубенячка дето не си подава носа навън... 

Но съм доволна. Много даже. Защото по-уникална Нова година не съм имала (така е като я празнуваш с мама и тате или пред компютъра) и всичко това благодарение на хората, които, въпреки лошите ми очаквания, се оказаха невероятни сладури (wtf). Thanks ppl, i wanna do it again.

тва за нова година, може да пишете в коментарите какво сте правили вие и бла бла

много ви здраве

Марина

Ruby Sparks (movie review)

Отчаян писател посещава психолог и се нуждае от вдъхновение за да твори, ала музата му не се появява. Темата е проста : "пиши за някой който харесва кучето ти такова, каквото е". Но кой би харесал горкото проскубано куче, с проблеми с изхождането и страх от хора? Руби Спаркс. Момиче, което се появява в един от сънищата на младия автор.
И ето - нека творчеството започне! Той описва Руби и развива героя и до такава степен, че един ден я открива да приготвя закуска в собствената му кухня. Естествено, всеки би решил че полудява, но защо да не се възползва от влюбената Руби, която е перфектна за него, защото сам си я е създал? След като нещата тръгват в лоша посока той прибягва до "писане" за да манипулира чувствата на Руби.  Нещата се объркват фатално, докато в един момент той не написва "от този момент Руби вече е свободна"...
Уникалните актьорски способности на Paul Dano ме накараха да скимтя обляна в сълзи пред компютъра, но въпреки че не искам да спойлвам, ще ви кажа само едно - очаквайте приятна изненада в края на филма.