Спортът е лошо нещо

Бааам всички спортисти атакуват след 3...2...1...
Не, спортът не е лошо нещо. Спортът е страхотно нещо обаче за тези, които го харесват и  се чувстват приятно в спортна обстановка.
Гадно е когато фитнесът ти е на майната си, тренировката по спининг вече е започнала, изтървеш си автобуса, след това си ИЗТЪРВЕШ И СПИРКАТА, навън вали и трябва да минеш през приятна кал за да стигнеш до спортен център "Монарх". Тъй де, с 10 минути закъснение се добрах до залата и всичко си беше ок. Спинингът продължи около 1 час... и ето от тук започна мъката: разтеглих се нещо на крака и сега приятно ме боли докато ходя, йей, главата ме цепи като брадва и сега НАЙ-ЗАБАВНАТА ЧАСТ:
Можете ли да си представите Марина. Да, Марина със шапка с лисичи ушички, спортен сак, зимно яке и телефон в ръка? Можете ли да си представите същата тази Марина, ама паникьосана до смърт? А можете ли да си я представите в прекрасния мрак на 18:00 през Януари? МОЖЕТЕ ЛИ?
Така де, трябваше да се прибера с автобус 409 и за целта -  да намеря спирката и ДА МИНА ПРЕЗ ПОДЛЕЗА. Ок, намирам спирката, а къде е... подлезът? След неуспешно издирване на въпросното съоръжение реших че ми е нужна "помощ от приятел" или в този случай приятно изнервеният ми дядо. Ама който си е смотани в чиния пред него да му туриш подлеза пак няма да го намери. Беше ми дадена команда - върви тогава до следващата спирка и там мини през подлеза. Предизвикателството прието! Стигам аз до следващата спирка и познайте.. ПОЗНАЙТЕ какво не виждам... Започва с П и завършва на ОДЛЕЗ. Правилно. НЯМА ПОДЛЕЗ. Хваща ме параноята, шизофренията и страха от отвличане. В крайна сметка се решавам не нещо невероятно за мен - да питам една дама КЪДЕ ПО ДЕМОНИТЕ Е ТОЯ ПОДЛЕЗ. Бог да благослови това лейди. Намерих подлеза и сърцето ми щеше да изскочи. Дали от щастие, дали от ужас, дали от студ не знам, ама намерих подлеза и това е важното.
Сега съм със схванат врат, гръб, крак, пак ме тресе и също така ми се реве , защото не ревах на улицата, а емоцийките ми трудно се сдържат.
Мисля че есе сещам защо предпочитам да си стоя вкъщи и да си ям вафли и простата причина е *барабани моляяя думдумдумдум* че подобни случки са едни от най-големите ми страхове, а именно при такива жалки опити за намиране на фитнес се случват тези приятни любими мои приключения.
Тъй де, който чете това ще си каже: тая па, луда ли е.. 15 години в тая Варна и пак не знае къде са подлезите. А подлезите, драги хора, чиито живот мога да спася с това изречение, не са ДО ПРОКЛЕТАТА СПИРКА, а са на алеята, която е част от така обичаната и любима Морска градина.
Желая ви късмет с откриването на местенце от което да си хванете автобуса, а вие ми пожелайте да ми мине гърба че се е схванал яко.

таз Марината