Нямам представа защо, но щом настъпи октомври месец ме завладява манията по "Дракула". Честно казано, не е заради Halloween, а просто защото по стечение на обстоятелствата все нещо някак решава да ве върне към една от любимите ми книги.
За пример ще дам октомври миналата година. Екскурзията до Румъния беше невероятно изживяване особено когато си изтерясал на тема "Дракула" и те заведат в неговия замък.
Тъй де.. прочетох книгата точно преди да идем там, изтеглшх си саундтрака на едината от екранизациите по книгата, просто ей така, за атмосфера и направих много снимки в замъка му.
Рядко препрочитам книги. Обичам нови книги, неща които не съм чела, които ме впечатляват..
Но ето че отидох на кино /ах, аз и моята филмова страст/ и то не на кой да е филм, а на "Дракула неразказан".
Филмът е просто гениален и нека отдадем огромна чест на актьорските умения на Люк Еванс, който покори сърцата на половината момиченца в залата. /освен може би на онези зад мен, които решиха че по време на прожекцията е най-добрият момент да кудкудякаш, да се хилиш, да изсипваш пуканки, да обикаляш залат и после да започнеш да се давиш след безумни лигавщини. All hail to the dumb girls in the cinema!!/
Филмът представя героичната и доста трагична същност на Влад Цепеш, Vlad the impaler. Не ми стига речникът на деветокласничка да опиша емоциите ми като излязох от залата, пък и по време на прожекцията.
И ето, покрай уникалния филм идва време за препрочитане на "Дракула" на Брам Стокър. И силно се надявам да е така до вечни времена или поне един два месеца октомври след този ♡
А колкото се отнася до заглавието на публикацията "Червено като кръв" е ами .. както казах важна е атмосферата на четене..
Защо пък да не ида за чаша доматен сок? :D
0 коментара:
Публикуване на коментар