Ruby Sparks (movie review)

Отчаян писател посещава психолог и се нуждае от вдъхновение за да твори, ала музата му не се появява. Темата е проста : "пиши за някой който харесва кучето ти такова, каквото е". Но кой би харесал горкото проскубано куче, с проблеми с изхождането и страх от хора? Руби Спаркс. Момиче, което се появява в един от сънищата на младия автор.
И ето - нека творчеството започне! Той описва Руби и развива героя и до такава степен, че един ден я открива да приготвя закуска в собствената му кухня. Естествено, всеки би решил че полудява, но защо да не се възползва от влюбената Руби, която е перфектна за него, защото сам си я е създал? След като нещата тръгват в лоша посока той прибягва до "писане" за да манипулира чувствата на Руби.  Нещата се объркват фатално, докато в един момент той не написва "от този момент Руби вече е свободна"...
Уникалните актьорски способности на Paul Dano ме накараха да скимтя обляна в сълзи пред компютъра, но въпреки че не искам да спойлвам, ще ви кажа само едно - очаквайте приятна изненада в края на филма.

What if (movie review)

Градски загубеняк.  Момиче, което създава приятелства все едно са бизнес сделка. 
Филмът от 2013 проследява историята на нещастният, отказал се от любовта, Уолъс и жизнерадостната аниматорка Шантри. Нелепата им среща на глупаво парти предизвиква малкото останала надежда в сърцето на Уолъс да се разбушува, но скоро тя бива премазана от факта че Шантри е обвързана с Бен (най-антипатичния, по мое мнение, герой). И въпреки че и обещава да са просто приятели, той тайничко се влюбва в нея и нещата не тръгват добре. Защото, добре ли е според вас, да събориш гаджето на приятелката си през прозореца, дори и да е инцидент?..
Неприятни обрати, пътувания до Дъблин и удари в лицето създават емоцията в този чисто романтичен и сладък филм сервиран с два Fool's Gold-а.
Заслужава си тези час и 37 минути, в които си мрънках под носа как трябва да елиминирам Бен и сестрата на Шантри и горещо го препоръчвам на хората нуждаещи се от романтични комедии през студените мрачни дни.

Червено като кръв

Нямам представа защо, но щом настъпи октомври месец ме завладява манията по "Дракула". Честно казано, не е заради Halloween, а просто защото по стечение на обстоятелствата все нещо някак решава да ве върне към една от любимите ми книги.
За пример ще дам октомври миналата година. Екскурзията до Румъния беше невероятно изживяване особено когато си изтерясал на тема "Дракула" и те заведат в неговия замък.
Тъй де.. прочетох книгата точно преди да идем там, изтеглшх си саундтрака на едината от екранизациите по книгата, просто ей така, за атмосфера и направих много снимки в замъка му.
Рядко препрочитам книги. Обичам нови книги, неща които не съм чела, които ме впечатляват..
Но ето че отидох на кино /ах, аз и моята филмова страст/ и то не на кой да е филм, а на "Дракула неразказан".
Филмът е просто гениален и нека отдадем огромна чест на актьорските умения на Люк Еванс, който покори сърцата на половината момиченца в залата. /освен може би на онези зад мен, които решиха че по време на прожекцията е най-добрият момент да кудкудякаш, да се хилиш, да изсипваш пуканки, да обикаляш залат и после да започнеш да се давиш след безумни лигавщини. All hail to the dumb girls in the cinema!!/
Филмът представя героичната и доста трагична същност на Влад Цепеш, Vlad the impaler. Не ми стига речникът на деветокласничка да опиша емоциите ми като излязох от залата, пък и по време на прожекцията.
И ето, покрай уникалния филм идва време за препрочитане на "Дракула" на Брам Стокър. И силно се надявам да е така до вечни времена или поне един два месеца октомври след този ♡
А колкото се отнася до заглавието на публикацията "Червено като кръв" е ами .. както казах важна е атмосферата на четене..
Защо пък да не ида за чаша доматен сок? :D