Ruby Sparks (movie review)

Отчаян писател посещава психолог и се нуждае от вдъхновение за да твори, ала музата му не се появява. Темата е проста : "пиши за някой който харесва кучето ти такова, каквото е". Но кой би харесал горкото проскубано куче, с проблеми с изхождането и страх от хора? Руби Спаркс. Момиче, което се появява в един от сънищата на младия автор.
И ето - нека творчеството започне! Той описва Руби и развива героя и до такава степен, че един ден я открива да приготвя закуска в собствената му кухня. Естествено, всеки би решил че полудява, но защо да не се възползва от влюбената Руби, която е перфектна за него, защото сам си я е създал? След като нещата тръгват в лоша посока той прибягва до "писане" за да манипулира чувствата на Руби.  Нещата се объркват фатално, докато в един момент той не написва "от този момент Руби вече е свободна"...
Уникалните актьорски способности на Paul Dano ме накараха да скимтя обляна в сълзи пред компютъра, но въпреки че не искам да спойлвам, ще ви кажа само едно - очаквайте приятна изненада в края на филма.

What if (movie review)

Градски загубеняк.  Момиче, което създава приятелства все едно са бизнес сделка. 
Филмът от 2013 проследява историята на нещастният, отказал се от любовта, Уолъс и жизнерадостната аниматорка Шантри. Нелепата им среща на глупаво парти предизвиква малкото останала надежда в сърцето на Уолъс да се разбушува, но скоро тя бива премазана от факта че Шантри е обвързана с Бен (най-антипатичния, по мое мнение, герой). И въпреки че и обещава да са просто приятели, той тайничко се влюбва в нея и нещата не тръгват добре. Защото, добре ли е според вас, да събориш гаджето на приятелката си през прозореца, дори и да е инцидент?..
Неприятни обрати, пътувания до Дъблин и удари в лицето създават емоцията в този чисто романтичен и сладък филм сервиран с два Fool's Gold-а.
Заслужава си тези час и 37 минути, в които си мрънках под носа как трябва да елиминирам Бен и сестрата на Шантри и горещо го препоръчвам на хората нуждаещи се от романтични комедии през студените мрачни дни.

Хобит, любов към елфи и клифхенгъри (Movie review)

*ВНИМАНИЕ: ЗА ВСИЧКИ, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ/ЧЕЛИ ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ И ХОБИТ, НО ИМАТ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО НАПРАВЯТ - В ТОЗИ ПОСТ ИМА СПОЙЛЕРИ!!!*

Ах.. Графството.. приятно местенце пълно с приятни персонажи със симпатични физиономии, големи крака и небивала любов към храната. Хобити. На тях нищо интересно не им се случва и те са доволни от това, живеят си своя весел простичък живот и това изобщо ама никак не им пречи. До денят в който идва той, Гандалф сивят.

Необикновен магьосник с необикновена брада и още по-необикновени приятели - джуджетата, водени от Торин Дъбощит (Thorin Oakenshield)искат Билбо Бегинс (нашият главен герой) да стане техният професионален "разбойник" и да открадне аркенът (могъщ скъпоценен камък, единствен по рода си), който лежи дълбоко заровен сред несметни богатства, погребани дълбоко в самотната планина от могъщият дракон Smaug. Пътешествието им е изпълнено с опасности, драматични обрати и множество кулминационни моменти в които честта на дребничкият, невзрачен Билбо бива накърнена, но той не се отказва и доказва че един от любимите ми цитати на dr. Seuss "Човекът е човек, без значение колко е малък" е повече от верен. В двата филма от трилогията "Хобит" по книгите на Толкин нещата се развиват постепенно и е невероятно трудно да се откъснеш от първия филм и да си легнеш късно вечерта за да имаш сили да издържиш учебния ден и след това да гледаш втория, който пък завършва с така наречения "cliffhanger" и ни оставя да висим объркани от репликата на Билбо която чуваме точно преди финалните надписи "Какво направихме.." 

Актьорският състав на "Хобит - неочаквано пътешестве"  и "Хобит - пущинакът на Смог" е нещо невероятно. Нека първо отделим секунда за да споменем, че не за първи път виждаме тандема съставен от Мартин Фрийман (Билбо Бегинс) и Бенедикт Къмбърбатч (гласът на Смог), приятен факт за мен е че любимците ми от сериала Шерлок са работили и продължават да работят заедно. Идва моментът в който ще обърна внимание и на Люк Евънс, който играе ролята на Бард в "Хобит - пущинакът на Смог" и отново ни зашеметява с невероятните си актьорски способности, ОЧИ и по дяволите .. тая негова коса :333

Лично аз не мога да не спомена и Леголас (Орландо Блум), който ми е елфски кръш още от момента в който изгледах трилогията "Властелинът на пръстените". Влюбен в Тауриел (Evangeline Lilly), безпощаден към орките пък и към джуджетата и все така прекрасен както го помня от предишните си фенгърлски емоции покрай него.

Като се има предвид фактът, че все още не съм имала шанса да прочета "Хобит" и не знам какво и как е променено и ли пропуснато в екранизациите, смея да твърдя, че филмите са уникални и изгарям от нетърпение да отида да гледам "Хобит - битката на петте армии".

А като стана въпрос за Люк Евънс определено ще гледам "Тримата мускетари" тази вечер.

Магия, Анимации и изобщо първата ми stop motion анимация по-дълга от минута

"Как да правим магии" или мемоарите на скуката aнгелът да благослови мама и случайната и находка във фотоапарата и, с която могат да се правят stop motion анимации изключително лесно. Нормално ле е да съм толкова горда от себе си, при положение че не е нещо кой знае какво..  Пф а как искам цялото даскало да го види и да ги гледам от високо  с целия си потенциал на режисьорка XDDD
Не, не наистина не. Не ми трябва "слава". Трябват ми пари за парцалки и книги, но за това по-късно.

***

Heya'll.. so this is my first ever stop motion animation longer than a minute ♡.

watch it in youtube and give me a thumbs up ♡♡

Червено като кръв

Нямам представа защо, но щом настъпи октомври месец ме завладява манията по "Дракула". Честно казано, не е заради Halloween, а просто защото по стечение на обстоятелствата все нещо някак решава да ве върне към една от любимите ми книги.
За пример ще дам октомври миналата година. Екскурзията до Румъния беше невероятно изживяване особено когато си изтерясал на тема "Дракула" и те заведат в неговия замък.
Тъй де.. прочетох книгата точно преди да идем там, изтеглшх си саундтрака на едината от екранизациите по книгата, просто ей така, за атмосфера и направих много снимки в замъка му.
Рядко препрочитам книги. Обичам нови книги, неща които не съм чела, които ме впечатляват..
Но ето че отидох на кино /ах, аз и моята филмова страст/ и то не на кой да е филм, а на "Дракула неразказан".
Филмът е просто гениален и нека отдадем огромна чест на актьорските умения на Люк Еванс, който покори сърцата на половината момиченца в залата. /освен може би на онези зад мен, които решиха че по време на прожекцията е най-добрият момент да кудкудякаш, да се хилиш, да изсипваш пуканки, да обикаляш залат и после да започнеш да се давиш след безумни лигавщини. All hail to the dumb girls in the cinema!!/
Филмът представя героичната и доста трагична същност на Влад Цепеш, Vlad the impaler. Не ми стига речникът на деветокласничка да опиша емоциите ми като излязох от залата, пък и по време на прожекцията.
И ето, покрай уникалния филм идва време за препрочитане на "Дракула" на Брам Стокър. И силно се надявам да е така до вечни времена или поне един два месеца октомври след този ♡
А колкото се отнася до заглавието на публикацията "Червено като кръв" е ами .. както казах важна е атмосферата на четене..
Защо пък да не ида за чаша доматен сок? :D