Необикновен магьосник с необикновена брада и още по-необикновени приятели - джуджетата, водени от Торин Дъбощит (Thorin Oakenshield)искат Билбо Бегинс (нашият главен герой) да стане техният професионален "разбойник" и да открадне аркенът (могъщ скъпоценен камък, единствен по рода си), който лежи дълбоко заровен сред несметни богатства, погребани дълбоко в самотната планина от могъщият дракон Smaug. Пътешествието им е изпълнено с опасности, драматични обрати и множество кулминационни моменти в които честта на дребничкият, невзрачен Билбо бива накърнена, но той не се отказва и доказва че един от любимите ми цитати на dr. Seuss "Човекът е човек, без значение колко е малък" е повече от верен. В двата филма от трилогията "Хобит" по книгите на Толкин нещата се развиват постепенно и е невероятно трудно да се откъснеш от първия филм и да си легнеш късно вечерта за да имаш сили да издържиш учебния ден и след това да гледаш втория, който пък завършва с така наречения "cliffhanger" и ни оставя да висим объркани от репликата на Билбо която чуваме точно преди финалните надписи "Какво направихме.."
Meh
what's "hot" i guess..
-
... и затова все по-рядко пиша в този блог. Не съм си и представяла че работата по 2 арт конкурса и нов филмов проект може да ме срине до т...
-
Hey hey, today I decided that I am boring. Super supe super boring. And that's why I am starting this blog. I found these ideas in inte...
-
Честит рожден ден аксолотъл такъв. Да пораснеш много голяма, но не твърде голяма защото няма да се събираш в стаята и ще трябва краката ти ...
-
*ВНИМАНИЕ: ЗА ВСИЧКИ, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ/ЧЕЛИ ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ И ХОБИТ, НО ИМАТ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО НАПРАВЯТ - В ТОЗИ ПОСТ ИМА СПОЙЛЕ...
-
Дръжте се да не паднете! (Падна XDDDDD) Марина атлетичната сланина се катери. Шок! Факт е че не съм от най-.... абе в нищо не съм най.. И ...
-
I know it is kinda weird to study in First Language School in Varna where the people study German or English and to love French and France s...
-
Нямам представа защо, но щом настъпи октомври месец ме завладява манията по "Дракула". Честно казано, не е заради Halloween, а про...
-
...is it to sit on the balcony, watch the amazing view, listen great summer spotify playlist and blog ♡ It is 8:33 pm. Here in Bulgaria the ...
-
Най-мизерната книга, която сте виждали. "Wreck this journal" - Кери Смит. Книга, която изобщо не е за хора със слаби сърц...
-
..или 'в какво се превръщам'.. Хора Хора ПОМОЩ То не беше Галин, не беше Кристиана, Ани Хоанг, Фики.. Ситуацията става тревожна....
неделя, 26 октомври 2014 г.
Хобит, любов към елфи и клифхенгъри (Movie review)
Необикновен магьосник с необикновена брада и още по-необикновени приятели - джуджетата, водени от Торин Дъбощит (Thorin Oakenshield)искат Билбо Бегинс (нашият главен герой) да стане техният професионален "разбойник" и да открадне аркенът (могъщ скъпоценен камък, единствен по рода си), който лежи дълбоко заровен сред несметни богатства, погребани дълбоко в самотната планина от могъщият дракон Smaug. Пътешествието им е изпълнено с опасности, драматични обрати и множество кулминационни моменти в които честта на дребничкият, невзрачен Билбо бива накърнена, но той не се отказва и доказва че един от любимите ми цитати на dr. Seuss "Човекът е човек, без значение колко е малък" е повече от верен. В двата филма от трилогията "Хобит" по книгите на Толкин нещата се развиват постепенно и е невероятно трудно да се откъснеш от първия филм и да си легнеш късно вечерта за да имаш сили да издържиш учебния ден и след това да гледаш втория, който пък завършва с така наречения "cliffhanger" и ни оставя да висим объркани от репликата на Билбо която чуваме точно преди финалните надписи "Какво направихме.."
четвъртък, 23 октомври 2014 г.
Магия, Анимации и изобщо първата ми stop motion анимация по-дълга от минута
Не, не наистина не. Не ми трябва "слава". Трябват ми пари за парцалки и книги, но за това по-късно.
сряда, 22 октомври 2014 г.
Рада ме кара де се катеря.
Дръжте се да не паднете! (Падна XDDDDD) Марина атлетичната сланина се катери. Шок!
Факт е че не съм от най-.... абе в нищо не съм най..
И определено не съм спортна натура. А Рада, която вече е на 15, дърта баба, тцтцтц, реши че е мъдро да празнува рожден ден в залата за катерене. Шок! /отново/
Въпреки подозренията ми че няма да направя нищо и ще си вися на "гащичките", се оказа че не съм ЧААААК толкова зле /като изключим момента в който нямам представа къде да стъпя/ и цялото това нещо с катеренето е толкова зарибяващо...
А още по дебилско е когато Радина реши да дърпа коментари от типа на "Марче усещам как ще умреш" и "мамка му, *****". Загубихме бройката на псувните , но пък сме сигурни че са повече от 20 защото празнувахме юбилей.
А Рада се катери като нинджа-маймуна-паяк-пораснал хобит. Много е добра тая Рада бе.
Не останахме и без мъдри изцепки от типа на "хвърлям кварц" /магнезий/ и "зад стената държим труповете".
Уникално местенце е залата на Рада. Честит и рожсен ден /отново/!!! Ще и се натресем някой път пак.. обещаваме.. ♡♡
А сега се насладете на най-красивите момичета в Първа езикова гимназия..
Червено като кръв
Нямам представа защо, но щом настъпи октомври месец ме завладява манията по "Дракула". Честно казано, не е заради Halloween, а просто защото по стечение на обстоятелствата все нещо някак решава да ве върне към една от любимите ми книги.
За пример ще дам октомври миналата година. Екскурзията до Румъния беше невероятно изживяване особено когато си изтерясал на тема "Дракула" и те заведат в неговия замък.
Тъй де.. прочетох книгата точно преди да идем там, изтеглшх си саундтрака на едината от екранизациите по книгата, просто ей така, за атмосфера и направих много снимки в замъка му.
Рядко препрочитам книги. Обичам нови книги, неща които не съм чела, които ме впечатляват..
Но ето че отидох на кино /ах, аз и моята филмова страст/ и то не на кой да е филм, а на "Дракула неразказан".
Филмът е просто гениален и нека отдадем огромна чест на актьорските умения на Люк Еванс, който покори сърцата на половината момиченца в залата. /освен може би на онези зад мен, които решиха че по време на прожекцията е най-добрият момент да кудкудякаш, да се хилиш, да изсипваш пуканки, да обикаляш залат и после да започнеш да се давиш след безумни лигавщини. All hail to the dumb girls in the cinema!!/
Филмът представя героичната и доста трагична същност на Влад Цепеш, Vlad the impaler. Не ми стига речникът на деветокласничка да опиша емоциите ми като излязох от залата, пък и по време на прожекцията.
И ето, покрай уникалния филм идва време за препрочитане на "Дракула" на Брам Стокър. И силно се надявам да е така до вечни времена или поне един два месеца октомври след този ♡
А колкото се отнася до заглавието на публикацията "Червено като кръв" е ами .. както казах важна е атмосферата на четене..
Защо пък да не ида за чаша доматен сок? :D